Постинг
04.06.2009 23:36 -
60. БАЛЪТ
Автор: daydreams
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1563 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 04.06.2009 23:39
Прочетен: 1563 Коментари: 3 Гласове:
0
Последна промяна: 04.06.2009 23:39
Началото....
10:00 - Телефонът ми звъни. Майка ми. Време е за ставане. Време е за приготовления за бал.
10:35 - Музиката се опитва да избуши колонките на компютъра. Нахлувам в банята. Пак ще има закъснение.
11:05 - Във фризьорския салон. Добре, че е точно до нас. Получавам ролки по косата и набързо се промъквам обратно вкъщи.
11:35 - Вече подреждам стаята. Най-накрая да прибера купчината книжлета от нощното шкафче. Такъв ред не е царял тук от... векове.
12:00 - Мама се прибира с покупки и я пращам за палачинка. Междувременно гледам откъси от любим филм и разни бални сцини... Мотая се.
14:45 - Правим с Джо видеоразговор. Тя е вече с грим и прическа. Мотая се и 5 минути преди 3 се сещам, че часът ми за фризьор е от 3, а не от 3 и 30. Затварям на Джо и припкам долу.
Лудницата започва...
16:00 - С още недокосната коса сядам да ме гримират. Почвам да изпадам в нервна криза. Другите претенциозни абитуриентки ми лазят по нервите. Майка ми всеки момент ще избухне.
16:40 - Ужасно нервна сядам на фризьорския стол. В 5 и 15 кавалера ще дойде да ме вземе... а аз още съм на РОЛКИ!!!
17:05 - Готова съм и не проявявам грам претенции - няма време. Оглеждам се набързо, отказвам дооправяне на грима и се забързвам към вкъщи.
17:10 - Влизам вкъщи. По дънки съм. В хола е пълно с гост. Умирам от срам и по най-бързия начин се вмъквам в моята стая. Вече съм в нервна криза. Не помня как, но с помощта на вуйна и мама се обличам, парфюмирам, напъхвам глупости в чантичката, нахлузвам пантофките.
17:15 - Пепеляшка е готова. Диша дълбоко около 50-60 пъти и излиза при гостите. Следват щракания на светкавици, охкания, въздишки, прегръдки /без целувки заради грима/, букети, подаръци... Снимки с този и онзи.... Лудница... Още съм нервна.
17:20 - Позвъняване на вратата. Каварерът ми е тук. Още снимки. Цялата стая с народ не знае как се връзва вратовръзка. Пак снимки. Още цветя.
17:40 - Потегляме. Ходя приблизително нормално на 11-сантиметровите мъчители. Намъквам се в джипа, махам, балони и бибиткане. Тръгваме.
18:10 - Пристигаме на паркинга. Слизам и се оглеждам. Намирам класа си. Всички са просто... ужасно различни и въпреки това са себе си. Усмивки, прегръдки снимки. Чакаме до последно the prom queen, която няма начин да не закъснее и потегляме.
Викане, свиркане...
19:10 - У класната. Глътка кола. Усмивки. Мили думи. Пак по колите. Едно от стъпалата не ми прощава и тъй като кавалерът ми ме чака чак долу, миналам няколко стъпала наведнъж като по пързалка. Класната се плаши, но аз като истински боец се изправям, изтупвам се, оглеждам токчитата и продължавам. Ако оня с камерата не изреже тоя момент от видеото, ще му откъсна главата!
19:30 - В гимназията. Подредени. Красиви. Засмени. Много хора са дошли да ни видят. Махаме. Дърпат ни за прегръдки и снимки. Радват ни се. И ние се радваме. Мотаем се повече от необходимото и обувките ми почват да ме тероризират сериозно.
19:30- 20:00 - Преход до ресторанта. По-дълъг от необходимото. Май краката ми прокървяват. Снимка на класа на центъра и още няколко метра до ресторанта. Познати лица се усмихват.
20:00 - Пред ресторанта. Обувките са си казали думата, но въпреки това стискам зъби, снимам се с желаещите и се усмихвам. Пристига и закъсняло другарче, бързало отдалече, специално да ме види. Снимки.
20:15 - Седя си на стола в ресторанта. Преобуване на обувки. О, чудо! Първа наздравица. " Клетва" и обща прегръдка на класа на дансинга. Похапване леко. Успокоение. Започва веселбата.
23:00 - Кавалерът ме кани на танц и после си тръгва, което не ми е проблем, защото и без това почти не сядам.
23:30 - Навън за снимки, попадаме под зарята. Красота, щастие, приятелство струят отвсякъде.
До 5:30 - танци, хоря, смях.
6:00 - Последни песни. Всички на дансинга. Сълзи в очите. Химн... Оглеждам се и искам да запомня всяко лице. А е време за раздяла...
6:15 - 12 клас посреща изгрева след бала.
1....
2....
3....
4....
5....
6....
7....
8....
9....
10....
11....
12 !!!!!!!!
От викане не ми остава глас, но пак викам. В кафенето няма сервитьорки да ни обслужат.
7:15 - В училище. Всички ни разглеждата. Хаос и викове.
7:30 - Вече не си чувствам краката, а гърлото започва да ме боли.
7:45 - Две момичета в бални рокли се промъкват в магазина за кроасани с шоколад. Магазинерката ни се радва. На улицата една мила жена ни се усмихва и ни пожелава "На добър път! ". Ако не бях тооолкова уморена, щях цял ден дя се мотая по рокля и с прическа, която се крепи вече само на две фиби - толкова е приятно хората да са мили и да ти се радват.
9:00 - В хола на Джо. Полуживи пием кола и ядем шоколадови бонбони.
9:15 - Последни снимки с бални рокли - пораженията не са големи. Преобличане. Целувка по челото на Джо, мушната под завивките. След 5 секунди тя вече спи, а аз се измъквам и се запътвам към центъра.
10:00 - Качвам се в колата, разказвам за бала, най-накрая потеглям за вкъщи.
11:00 - Излизам от банята, поглеждам си набързо подаръците, говоря малко с мама и заспивам непробудно. Боли ме гърло, както и всеки мускул в краката.
И това не е краят.... Въпреки че този беше щастлив.
Happy end? No - just a happy beginning!
10:00 - Телефонът ми звъни. Майка ми. Време е за ставане. Време е за приготовления за бал.
10:35 - Музиката се опитва да избуши колонките на компютъра. Нахлувам в банята. Пак ще има закъснение.
11:05 - Във фризьорския салон. Добре, че е точно до нас. Получавам ролки по косата и набързо се промъквам обратно вкъщи.
11:35 - Вече подреждам стаята. Най-накрая да прибера купчината книжлета от нощното шкафче. Такъв ред не е царял тук от... векове.
12:00 - Мама се прибира с покупки и я пращам за палачинка. Междувременно гледам откъси от любим филм и разни бални сцини... Мотая се.
14:45 - Правим с Джо видеоразговор. Тя е вече с грим и прическа. Мотая се и 5 минути преди 3 се сещам, че часът ми за фризьор е от 3, а не от 3 и 30. Затварям на Джо и припкам долу.
Лудницата започва...
16:00 - С още недокосната коса сядам да ме гримират. Почвам да изпадам в нервна криза. Другите претенциозни абитуриентки ми лазят по нервите. Майка ми всеки момент ще избухне.
16:40 - Ужасно нервна сядам на фризьорския стол. В 5 и 15 кавалера ще дойде да ме вземе... а аз още съм на РОЛКИ!!!
17:05 - Готова съм и не проявявам грам претенции - няма време. Оглеждам се набързо, отказвам дооправяне на грима и се забързвам към вкъщи.
17:10 - Влизам вкъщи. По дънки съм. В хола е пълно с гост. Умирам от срам и по най-бързия начин се вмъквам в моята стая. Вече съм в нервна криза. Не помня как, но с помощта на вуйна и мама се обличам, парфюмирам, напъхвам глупости в чантичката, нахлузвам пантофките.
17:15 - Пепеляшка е готова. Диша дълбоко около 50-60 пъти и излиза при гостите. Следват щракания на светкавици, охкания, въздишки, прегръдки /без целувки заради грима/, букети, подаръци... Снимки с този и онзи.... Лудница... Още съм нервна.
17:20 - Позвъняване на вратата. Каварерът ми е тук. Още снимки. Цялата стая с народ не знае как се връзва вратовръзка. Пак снимки. Още цветя.
17:40 - Потегляме. Ходя приблизително нормално на 11-сантиметровите мъчители. Намъквам се в джипа, махам, балони и бибиткане. Тръгваме.
18:10 - Пристигаме на паркинга. Слизам и се оглеждам. Намирам класа си. Всички са просто... ужасно различни и въпреки това са себе си. Усмивки, прегръдки снимки. Чакаме до последно the prom queen, която няма начин да не закъснее и потегляме.
Викане, свиркане...
19:10 - У класната. Глътка кола. Усмивки. Мили думи. Пак по колите. Едно от стъпалата не ми прощава и тъй като кавалерът ми ме чака чак долу, миналам няколко стъпала наведнъж като по пързалка. Класната се плаши, но аз като истински боец се изправям, изтупвам се, оглеждам токчитата и продължавам. Ако оня с камерата не изреже тоя момент от видеото, ще му откъсна главата!
19:30 - В гимназията. Подредени. Красиви. Засмени. Много хора са дошли да ни видят. Махаме. Дърпат ни за прегръдки и снимки. Радват ни се. И ние се радваме. Мотаем се повече от необходимото и обувките ми почват да ме тероризират сериозно.
19:30- 20:00 - Преход до ресторанта. По-дълъг от необходимото. Май краката ми прокървяват. Снимка на класа на центъра и още няколко метра до ресторанта. Познати лица се усмихват.
20:00 - Пред ресторанта. Обувките са си казали думата, но въпреки това стискам зъби, снимам се с желаещите и се усмихвам. Пристига и закъсняло другарче, бързало отдалече, специално да ме види. Снимки.
20:15 - Седя си на стола в ресторанта. Преобуване на обувки. О, чудо! Първа наздравица. " Клетва" и обща прегръдка на класа на дансинга. Похапване леко. Успокоение. Започва веселбата.
23:00 - Кавалерът ме кани на танц и после си тръгва, което не ми е проблем, защото и без това почти не сядам.
23:30 - Навън за снимки, попадаме под зарята. Красота, щастие, приятелство струят отвсякъде.
До 5:30 - танци, хоря, смях.
6:00 - Последни песни. Всички на дансинга. Сълзи в очите. Химн... Оглеждам се и искам да запомня всяко лице. А е време за раздяла...
6:15 - 12 клас посреща изгрева след бала.
1....
2....
3....
4....
5....
6....
7....
8....
9....
10....
11....
12 !!!!!!!!
От викане не ми остава глас, но пак викам. В кафенето няма сервитьорки да ни обслужат.
7:15 - В училище. Всички ни разглеждата. Хаос и викове.
7:30 - Вече не си чувствам краката, а гърлото започва да ме боли.
7:45 - Две момичета в бални рокли се промъкват в магазина за кроасани с шоколад. Магазинерката ни се радва. На улицата една мила жена ни се усмихва и ни пожелава "На добър път! ". Ако не бях тооолкова уморена, щях цял ден дя се мотая по рокля и с прическа, която се крепи вече само на две фиби - толкова е приятно хората да са мили и да ти се радват.
9:00 - В хола на Джо. Полуживи пием кола и ядем шоколадови бонбони.
9:15 - Последни снимки с бални рокли - пораженията не са големи. Преобличане. Целувка по челото на Джо, мушната под завивките. След 5 секунди тя вече спи, а аз се измъквам и се запътвам към центъра.
10:00 - Качвам се в колата, разказвам за бала, най-накрая потеглям за вкъщи.
11:00 - Излизам от банята, поглеждам си набързо подаръците, говоря малко с мама и заспивам непробудно. Боли ме гърло, както и всеки мускул в краката.
И това не е краят.... Въпреки че този беше щастлив.
Happy end? No - just a happy beginning!
Търсене
За този блог
Гласове: 427
