Постинг
20.06.2009 17:40 -
64. Валежно
Автор: daydreams
Категория: Лични дневници
Прочетен: 899 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 20.06.2009 17:44
Прочетен: 899 Коментари: 2 Гласове:
0
Последна промяна: 20.06.2009 17:44
Мирише на дъжд и на липи. Задушно е. Толкова, че почти ти е трудно да дишаш. Изобщо се чудя какво още правя вкъщи. Омръзна ми да седя тук и да гледам как живота се случва около мен. Сякаш съм се качила на влак и пътувам, но не слизам от него. Само гледам през прозореца колко възможности предлага живота, а не се възползвам и от 1/3 от тях.
Искам да изтичам навън в дъжда. Да тичам боса в тревата. Да открадна ягоди от нечия градина. Да си взема куче, диво и пухкаво. Да скачам на въже и да играя на криеница. Да правя сапунени балончета. Да плувам в морето. Да изкача някои връх. Да скоча с бънджи. Да си татуирам слънце на крака. Да се кача на покрива, да затворя очи и да усетя вятъра. И да, искам да си спомня за теб.
Там горе е невъзможно да не си мисля за теб. Защото целият свят изчезва и остават само спомените. Знам, че не помниш нощите, когато ти беше на твоя покрив, а аз на моя, през стотици килмометри разстояние. И все пак като затворех очи, те виждах до мен. Усещах същия вятър по кожата си, който и ти. Слушах същата песен. Мислех за същите неща. С теб бяхме един и същ човек за няколко мига... Не помниш, нали?
Нищо. Отдавна спрях да ти се сърдя. Аз ще помня и за двама ни :)
Заваля. Какво правя тук? Излизам в бурята. А ти, там някъде, ще поискаш да направиш същото. Сигурна съм. Не се колебай. Просто живей!
Искам да изтичам навън в дъжда. Да тичам боса в тревата. Да открадна ягоди от нечия градина. Да си взема куче, диво и пухкаво. Да скачам на въже и да играя на криеница. Да правя сапунени балончета. Да плувам в морето. Да изкача някои връх. Да скоча с бънджи. Да си татуирам слънце на крака. Да се кача на покрива, да затворя очи и да усетя вятъра. И да, искам да си спомня за теб.
Там горе е невъзможно да не си мисля за теб. Защото целият свят изчезва и остават само спомените. Знам, че не помниш нощите, когато ти беше на твоя покрив, а аз на моя, през стотици килмометри разстояние. И все пак като затворех очи, те виждах до мен. Усещах същия вятър по кожата си, който и ти. Слушах същата песен. Мислех за същите неща. С теб бяхме един и същ човек за няколко мига... Не помниш, нали?
Нищо. Отдавна спрях да ти се сърдя. Аз ще помня и за двама ни :)
Заваля. Какво правя тук? Излизам в бурята. А ти, там някъде, ще поискаш да направиш същото. Сигурна съм. Не се колебай. Просто живей!
Търсене
За този блог
Гласове: 427