Постинг
19.04.2009 22:06 -
51. Приятели, парк и токчета
Автор: daydreams
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1499 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 19.04.2009 22:10
Прочетен: 1499 Коментари: 3 Гласове:
0
Последна промяна: 19.04.2009 22:10
Високи, лъскави черни токчета в комбинация с... пижама! Да, можете да ме видите така само ако дойдете у нас като се събудя /вече обикновено около обяд/ и започна да се мотая насам-натам из апартамента. Въпреки че си танцувам под звуците на This love, докато си правя кафе, все още не мога да свикна да ходя нормално на проклетите обувки. Разбирате ли, аз съм просто от онея заклети фенове на маратонки и всякакъв вид ниски цървулки, че върху тея токчета се чувствам като гимнастичка върху опънато въже.
Ама аз не съм гимнастичка, въпреки че много се изкефих на онея хорица в градинката близо до НДК, които си бяха опънали едни въжета между дърветата и се опитваха да ходят по тях. Както и да е, ще се постарая да свикна да съм с 8 см по-висока и въпреки това да не стъпвам като пате. Имам още доста време на разположение.
И все пак не мога де не си се кефя тайничко на новите белички маратончици Puma. Rawrrrr *самодоволно глупаче* И искам и Converse!!! Обаче това - като се изнеса от тука и си заживея в собствена квартирка, след няколко месеца. И като започна да работя. В момента тайните спестявания са нарастнали значително, обаче те са предназнечени само за осъществяването на скитническите планове.
Купих си най-сетне Пътническия дневник и е стрхотеееен! Скоро ще го снимам да ви го покажа. Вече предчуствам с колко прекрасни неща ще е пълен!
Освен това искам за пореден, но не и последен път да ви кажа колко невероятни, удивителни, прекрасни приятелки имам! Петък, въпреки успиването, изпускането на автобуса и звъненето на телефона ми през 5 минути, което напълно ме вбесява, все пак се оказа, че един ден може да се обърне с главата надолу. Само от 30 минути в кафенето и около час в парка. Най-сетне започнах да се развихрям с фотоапарата. Време беше официално да го осветя със страхотни снимки. И от тук... та чак до National geographic! Дано!!! *още по-самодоволно глупаче*
Значителен принос за страхотният ден имаха и фотомоделите ми. Толкова беше шарено, зелено, слънчево, усмихнато! Даже си ме изпратиха до автогарата и секунди преди да потегли претъпкания автобус си получих още един страхотен подарък за рождения ден! Толкова жесток шал.... отдавна си го бях харесала. Момичетата пак са се наговаряли! Ах, вие, предателки! И най-вече ти, Джо! Не премигвай жаловидно!
Знаете ли, обожавам закъснелите и неочаквани подаръци и още повече обожавам приятелките си!
Мисля, че е време да спирам, че пак постът стана километричен... А и без това за последните два дни няма какво да се каже, освен че спя като за маратон.
P.S. Пожелавам си за подарък един огромен и много шумен будилник! Моля! Нали не искате да си пропускам половината лекции поради прекалено спане *мигам на парцалки*
Усмивкааа!
Ама аз не съм гимнастичка, въпреки че много се изкефих на онея хорица в градинката близо до НДК, които си бяха опънали едни въжета между дърветата и се опитваха да ходят по тях. Както и да е, ще се постарая да свикна да съм с 8 см по-висока и въпреки това да не стъпвам като пате. Имам още доста време на разположение.
И все пак не мога де не си се кефя тайничко на новите белички маратончици Puma. Rawrrrr *самодоволно глупаче* И искам и Converse!!! Обаче това - като се изнеса от тука и си заживея в собствена квартирка, след няколко месеца. И като започна да работя. В момента тайните спестявания са нарастнали значително, обаче те са предназнечени само за осъществяването на скитническите планове.
Купих си най-сетне Пътническия дневник и е стрхотеееен! Скоро ще го снимам да ви го покажа. Вече предчуствам с колко прекрасни неща ще е пълен!
Освен това искам за пореден, но не и последен път да ви кажа колко невероятни, удивителни, прекрасни приятелки имам! Петък, въпреки успиването, изпускането на автобуса и звъненето на телефона ми през 5 минути, което напълно ме вбесява, все пак се оказа, че един ден може да се обърне с главата надолу. Само от 30 минути в кафенето и около час в парка. Най-сетне започнах да се развихрям с фотоапарата. Време беше официално да го осветя със страхотни снимки. И от тук... та чак до National geographic! Дано!!! *още по-самодоволно глупаче*
Значителен принос за страхотният ден имаха и фотомоделите ми. Толкова беше шарено, зелено, слънчево, усмихнато! Даже си ме изпратиха до автогарата и секунди преди да потегли претъпкания автобус си получих още един страхотен подарък за рождения ден! Толкова жесток шал.... отдавна си го бях харесала. Момичетата пак са се наговаряли! Ах, вие, предателки! И най-вече ти, Джо! Не премигвай жаловидно!
Знаете ли, обожавам закъснелите и неочаквани подаръци и още повече обожавам приятелките си!
Мисля, че е време да спирам, че пак постът стана километричен... А и без това за последните два дни няма какво да се каже, освен че спя като за маратон.
P.S. Пожелавам си за подарък един огромен и много шумен будилник! Моля! Нали не искате да си пропускам половината лекции поради прекалено спане *мигам на парцалки*
Усмивкааа!
Все едно описа мен как се разхождам по пижамата на лунички и високите обувки... но какво да се прави. С маратинки до живот ^_^
цитирайРадвам се, че не съм сама в това начинание! Вече бях почнала да си мисля, че такова животно като мен няма... Успех с прохождането на токчета иии все пак те подкрепям за маратонките!
Мерси за коментара! :)))
цитирайМерси за коментара! :)))
Успех и на теб, също XD
Пък никога не се знае кога ще се наложи да бягам по някоя уличка с токчета на крака. Човек трябва да е подготвен ;)
цитирайПък никога не се знае кога ще се наложи да бягам по някоя уличка с токчета на крака. Човек трябва да е подготвен ;)
Търсене
За този блог
Гласове: 427
