Постинг
24.03.2009 00:36 -
41. Мартенски спомени
Автор: daydreams
Категория: Лични дневници
Прочетен: 852 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.03.2009 00:40
Прочетен: 852 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 24.03.2009 00:40
Липсата на социален живот води до... неописуемо състояние, граничещо с лудост. Още не е достигнало границата де, ама все пак е близо. Друго си е да не си излизал от апартамента в продължение на повече от 48 часа...
Чувствам се почти като в Биг Брадър... Само дето не ме следят камери. И по-добре. Токувиж засекли изпълнението ми на Living in a world without you пред усиления до дупка телевизор и с четка за коса в ръка. Това не сте го прочели ;) Иначе освен този изблик едва ли ще се види нещо по-интересно от телефонни разговори, хвърляне на моливи и наливане с кафе...
.jpg)
А и мисия си имам - научи за изпита! Скоро ще видим и дали ще е успешна:) Стискайте палци и гласувайте за мен, да не се наложи да ме изгонят от къщата, вместо доброволно да я напусна.
А като се замисля за миналия март иии сърцето ми почва да се пълни като наливане на чаша с гореща вода. Как да не се радвам на Плевен и трети март... И на безкрайното обикаляне по магазините... И на силните болки в краката. И на захарното петле за Джо. И на спасителната пейка. И на ледената пързалка на центъра, на която така и не се усмелих да се кача. И на моментоното изгубване от поглед на моето мило и паниката. И на досадното чакане на разглезените осмокласници... И на няколкото живителни СМС-а. Помня, помня! Всичко помня!
После се сещам за хасковската епопея! А не беше ли страхотно, а не беше ли прекрасно! И спането в автобуса. И закуските на Централна автогара - офия. И пак спането в автобуса /ефект от 30-минутния сън предишната нощ, което пък е резултат от безкрайните разговори под завивките/. И хотела. И лутането из града. И обърканите улички. Единственият град, където не мога да се ориентирам. И статуята на Богородица. И официалната вечеря. И импровизираната дискотека. И новите приятели. И снимките. И телефонният разговор. И пазаруването на следващата сутрин. Няма да забравя гледката от прозореца на стаята! И малкото премеждие. И моето за пръв път истински ядосано Джо. И похапването след кризата. И хубавите дрешки. И пак пътуване обратно. Ох!
Следващата седмица - София. Доста размотаване с групичка дружки. Маалко разочарование. Но като цяло едно прекрасно изживяване!
После станах пълнолетна. Голям кеф! Много среднощни СМС-и и разговори. И прекрасна бяла роза! И страхотно отпразнуване! Party hard!
Ох, миналият март... Най-чудесният март. Най-пътувателният! Най- шареният!
А сега, след прекрасните спомени и опиянението на топлата пара, back to reality!
Чувствам се почти като в Биг Брадър... Само дето не ме следят камери. И по-добре. Токувиж засекли изпълнението ми на Living in a world without you пред усиления до дупка телевизор и с четка за коса в ръка. Това не сте го прочели ;) Иначе освен този изблик едва ли ще се види нещо по-интересно от телефонни разговори, хвърляне на моливи и наливане с кафе...
.jpg)
А и мисия си имам - научи за изпита! Скоро ще видим и дали ще е успешна:) Стискайте палци и гласувайте за мен, да не се наложи да ме изгонят от къщата, вместо доброволно да я напусна.
А като се замисля за миналия март иии сърцето ми почва да се пълни като наливане на чаша с гореща вода. Как да не се радвам на Плевен и трети март... И на безкрайното обикаляне по магазините... И на силните болки в краката. И на захарното петле за Джо. И на спасителната пейка. И на ледената пързалка на центъра, на която така и не се усмелих да се кача. И на моментоното изгубване от поглед на моето мило и паниката. И на досадното чакане на разглезените осмокласници... И на няколкото живителни СМС-а. Помня, помня! Всичко помня!
После се сещам за хасковската епопея! А не беше ли страхотно, а не беше ли прекрасно! И спането в автобуса. И закуските на Централна автогара - офия. И пак спането в автобуса /ефект от 30-минутния сън предишната нощ, което пък е резултат от безкрайните разговори под завивките/. И хотела. И лутането из града. И обърканите улички. Единственият град, където не мога да се ориентирам. И статуята на Богородица. И официалната вечеря. И импровизираната дискотека. И новите приятели. И снимките. И телефонният разговор. И пазаруването на следващата сутрин. Няма да забравя гледката от прозореца на стаята! И малкото премеждие. И моето за пръв път истински ядосано Джо. И похапването след кризата. И хубавите дрешки. И пак пътуване обратно. Ох!
Следващата седмица - София. Доста размотаване с групичка дружки. Маалко разочарование. Но като цяло едно прекрасно изживяване!
После станах пълнолетна. Голям кеф! Много среднощни СМС-и и разговори. И прекрасна бяла роза! И страхотно отпразнуване! Party hard!
Ох, миналият март... Най-чудесният март. Най-пътувателният! Най- шареният!
А сега, след прекрасните спомени и опиянението на топлата пара, back to reality!
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 427
