Да, за момчето. За това мило и добро момче, което е до мен и е истински приятел. Даже само като си помисля за него ми става по-леко. А как не го осъзнавах досега. Стана неусетно. Станахме си близки без дори да го подозираме. И сега съм му толкова благодарна само за това, че го има в такива моменти като сегашния. Моменти, в които губя себе си и целият свят ме плаши. Защо животът може да е страшен. Но аз имам приятел. Спасение. И ако той знаеше, че пиша това за него, щеше да ми каже колко съм глупава. И че не е нужно. 
Е, може и да съм глупаче, но наистина ти благодаря, че те има!